сорт

Речник на българския език

сорт — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

сортът, сорта, мн. сортове, (два) сорта, м.
1. Вид културно растение. Сорт ябълки. Десертни сортове грозде.
2. Вид, разред. Тези обувки са от един и същ сорт. Обичам баклава и всичко от тоя сорт. Нещо от сорта на безалкохолните.
3. Качество, направа.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сорт
непълен член сор-та
пълен член сор-тът
мн.ч. сор-то-ве
членувано сор-то-ве-те
бройна форма сор-та
звателна форма —

Връзки