естество

Речник на българския език

естество̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Самата същност; това, което е присъщо на нещата.

Грешни изписвания (3)

  • естиство
  • истество
  • истиство

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-тес-т-во
членувано ес-тес-т-во-то
мн.ч. ес-тес-т-ва
членувано ес-тес-т-ва-та