натура

Речник на българския език

нату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. нату̀ри, ж.
1. Природа, естество.
2. Човешки характер, темперамент. Лирична натура.
3. Действителност, естествена обстановка. Рисунка от натура.
4. Продукти, използвани като платежно средство. Плащане в натура.

Грешни изписвания (3)

  • натуръ
  • нътура
  • нътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ту-ра
членувано на-ту-ра-та
мн.ч. на-ту-ри
членувано на-ту-ри-те
звателна форма