отличителен

Речник на българския език

отличѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отличѝтелна, отличѝтелно, мн. отличѝтелни, прил. Който служи за отлика. Отличителен белег.

Грешни изписвания (15)

  • отлечителен
  • отлечителин
  • отлечитилен
  • отлечитилин
  • отличителин
  • отличитилен
  • отличитилин
  • утлечителен
  • утлечителин
  • утлечитилен
  • утлечитилин
  • утличителен
  • утличителин
  • утличитилен
  • утличитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-ли-чи-те-лен
непълен член от-ли-чи-тел-ния
пълен член от-ли-чи-тел-ни-ят
ж. р. от-ли-чи-тел-на
членувано от-ли-чи-тел-на-та
ср. р. от-ли-чи-тел-но
членувано от-ли-чи-тел-но-то
мн. ч. от-ли-чи-тел-ни
членувано от-ли-чи-тел-ни-те