субективен

Речник на българския език

субектѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

субектѝвна, субектѝвно, мн. субектѝвни, прил.
1. Който е присъщ на субект; личен. Субективно възприятие.
2. Който е лишен от обективност; преднамерен, пристрастен. Субективна оценка.
нареч. субектѝвно.
същ. субектѝвност, субективността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • собективен
  • собективин
  • собиктивен
  • собиктивин
  • субективин
  • субиктивен
  • субиктивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-бек-ти-вен
непълен член су-бек-тив-ния
пълен член су-бек-тив-ни-ят
ж. р. су-бек-тив-на
членувано су-бек-тив-на-та
ср. р. су-бек-тив-но
членувано су-бек-тив-но-то
мн. ч. су-бек-тив-ни
членувано су-бек-тив-ни-те