луничка

Речник на българския език

лу̀ничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

и лунѝчка, мн. лу̀нички и лунѝчки, ж. Кафяво петънце по кожата, най-често на лицето, обикн. у руси хора. Имам лунички. Носът ѝ е осеян с лунички.

Грешни изписвания (3)

  • лунечка
  • лунечкъ
  • луничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лу-нич-ка
членувано лу-нич-ка-та
мн.ч. лу-нич-ки
членувано лу-нич-ки-те
звателна форма