средото̀чие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. средото̀чия, ср. Място, където е съсредоточено нещо; средище, център, фокус. Столицата е средоточие на културния живот.
Грешни изписвания (3)
- средуточие
- сридоточие
- сридуточие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сре-до-то-чие | |
|---|---|---|
| членувано | сре-до-то-чи-е-то | |
| мн.ч. | сре-до-то-чия | |
| членувано | сре-до-то-чи-я-та |