средище

Речник на българския език

1. срѐдище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. средища, ср.
1. Остар. Среда, център.
2. Прен. Място, където е централизирана някаква дейност или където се събират някакви хора; център. Търново през ХIV в. е средище на културния живот на страната. Кафенето е средище на артисти.прил. средищен, средищна, средищно, мн. средищни.

Грешни изписвания (2)

  • средиште
  • средеще

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сре-ди-ще
членувано сре-ди-ще-то
мн.ч. сре-ди-ща
членувано сре-ди-ща-та

2. Срѐдище географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Средеште
  • Средешти
  • Средеще
  • Средещи
  • Средиште
  • Средишти
  • Средищи