хармо̀ния
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. хармо̀нии, ж. Приятно съчетание на едновременно звучащи тонове; благозвучие. Гласовете им са в хармония.
2. Съгласуваност, съразмерност между частите на цялото. Хармония в пропорциите на сградата.
3. Приятно съчетание на цветове. Дрехата беше пъстра, но цветовете ѝ бяха в невероятна хармония.
4. Прен. Съгласие, разбирателство, единомислие. В дома им цареше хармония.
• В хармония. — В съответствие, в съгласие, в съзвучие.
2. Съгласуваност, съразмерност между частите на цялото. Хармония в пропорциите на сградата.
3. Приятно съчетание на цветове. Дрехата беше пъстра, но цветовете ѝ бяха в невероятна хармония.
4. Прен. Съгласие, разбирателство, единомислие. В дома им цареше хармония.
• В хармония. — В съответствие, в съгласие, в съзвучие.
Синоними
Грешни изписвания (11)
- хармонеа
- хармонеъ
- хармонея
- хармониа
- хармониъ
- хърмонеа
- хърмонеъ
- хърмонея
- хърмониа
- хърмониъ
- хърмония
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | хар-мо-ния | |
|---|---|---|
| членувано | хар-мо-ни-я-та | |
| мн.ч. | хар-мо-нии | |
| членувано | хар-мо-ни-и-те | |
| звателна форма | — | |