симетрия

Речник на българския език

симѐтрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. симетрии, ж. Пълно съответствие в разположението на частите на едно нещо по отношение на центъра му, на средата му или на една ос.

Грешни изписвания (11)

  • симетриъ
  • семетреа
  • семетреъ
  • семетрея
  • семетриа
  • семетриъ
  • семетрия
  • симетреа
  • симетреъ
  • симетрея
  • симетриа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-мет-рия
членувано си-мет-ри-я-та
мн.ч. си-мет-рии
членувано си-мет-ри-и-те
звателна форма