съотношение

Речник на българския език

съотношѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съотношѐния, ср. Взаимна връзка; пропорционалност. Съотношение на силите. Сиропът се приготвя от захар и вода в съотношение 2:1.

Грешни изписвания (7)

  • саотношение
  • саотнушение
  • саутношение
  • саутнушение
  • съотнушение
  • съутношение
  • съутнушение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-от-но-ше-ние
членувано съ-от-но-ше-ни-е-то
мн.ч. съ-от-но-ше-ния
членувано съ-от-но-ше-ни-я-та