прилика

Речник на българския език

прѝлика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. прилики, ж. Сходство, близост по външен вид или по някакви вътрешни качества, свойства и др. Търся приликите. ж., само ед. Разг.
1. Съобразяване с нравствените норми; приличие. Върша нещо с прилика.
2. Подходящ (брачен) партньор. Лика-прилика.

Грешни изписвания (3)

  • прилека
  • прилекъ
  • приликъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ли-ка
членувано при-ли-ка-та
мн.ч. при-ли-ки
членувано при-ли-ки-те
звателна форма