съзву̀чие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. съзву̀чия, ср.
1. Съчетание от няколко едновременно звучащи тона с различна височина.
2. Еднакъв край на стихове; рима.
3. Само ед. Хармония, съответствие. Нежната музика беше в съзвучие с чувствата ми.
1. Съчетание от няколко едновременно звучащи тона с различна височина.
2. Еднакъв край на стихове; рима.
3. Само ед. Хармония, съответствие. Нежната музика беше в съзвучие с чувствата ми.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- сазвучие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съз-ву-чие | |
|---|---|---|
| членувано | съз-ву-чи-е-то | |
| мн.ч. | съз-ву-чия | |
| членувано | съз-ву-чи-я-та |