благозвучие

Речник на българския език

благозву̀чие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • благузвучие
  • блъгозвучие
  • блъгузвучие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-гоз-ву-чие
членувано бла-гоз-ву-чи-е-то
мн.ч. бла-гоз-ву-чия
членувано бла-гоз-ву-чи-я-та