единодушие

Речник на българския език

единоду̀шие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Пълно съгласие в мнения и/или действия.

Грешни изписвания (7)

  • еденодушие
  • еденудушие
  • единудушие
  • иденодушие
  • иденудушие
  • идинодушие
  • идинудушие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еди-но-ду-шие
членувано еди-но-ду-ши-е-то
мн.ч. еди-но-ду-шия
членувано еди-но-ду-ши-я-та