сговор

Речник на българския език

сго̀вор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Наличие на добри отношения и разбирателство между хора.
2. Групировка, образувана след преговори.

Грешни изписвания (3)

  • зговор
  • зговур
  • сговур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сго-вор
непълен член сго-во-ра
пълен член сго-во-рът
мн.ч. сго-во-ри
членувано сго-во-ри-те
бройна форма сго-во-ра
звателна форма