единогласие

Речник на българския език

единогласие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еди-ног-ла-сие
членувано еди-ног-ла-си-е-то
мн.ч. еди-ног-ла-сия
членувано еди-ног-ла-си-я-та