баланс

Речник на българския език

бала̀нс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бала̀нси, (два) бала̀нса, м.
1. Само ед. Равновесие. Баланс на военните сили. Поддържам баланс.
2. Спец. Само ед. или само мн. Във финансите — съотношението между взаимносвързани показатели на някаква дейност; равносметка. Бюджетен баланс. Търговски баланс. Активен баланс. Пасивен баланс. Баланс на приходите и разходите.
3. Уред за регулиране работата на механизъм; балансьор.
прил. бала̀нсов, бала̀нсова, бала̀нсово, мн. бала̀нсови. Балансов отчет.

Грешни изписвания (1)

  • бъланс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ланс
непълен член ба-лан-са
пълен член ба-лан-сът
мн.ч. ба-лан-си
членувано ба-лан-си-те
бройна форма ба-лан-са
звателна форма