уравнение

Речник на българския език

уравнѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. уравнѐния, ср.
1. Само ед. Уравняване.
2. Спец. В математиката — равенство с неизвестни величини, възможно само при определена стойност на тези величини. Уравнение с две неизвестни. Решавам уравнение.

Грешни изписвания (3)

  • оравнение
  • оръвнение
  • уръвнение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. урав-не-ние
членувано урав-не-ни-е-то
мн.ч. урав-не-ния
членувано урав-не-ни-я-та