равносметка

Речник на българския език

равносмѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. равносметки, ж.
1. Окончателна сметка с отчитане на приходите и разходите; баланс.
2. Прен. Отчитане на всички положителни и отрицателни страни на едно нещо чрез тяхното съпоставяне.

Грешни изписвания (7)

  • равносметкъ
  • равнусметка
  • равнусметкъ
  • ръвносметка
  • ръвносметкъ
  • ръвнусметка
  • ръвнусметкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рав-нос-мет-ка
членувано рав-нос-мет-ка-та
мн.ч. рав-нос-мет-ки
членувано рав-нос-мет-ки-те
звателна форма