отчет

Речник на българския език

отчѐт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. отчѐти, (два) отчѐта, м. Писмено или устно изложение за извършена работа. Годишен отчет. Финансов отчет.
• Давам си отчет. — Ясно съзнавам нещо, разбирам.
• Водя на отчет. — Периодично проверявам състоянието на нещо, за което съм отговорен. Водя на отчет болни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • утчет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-чет
непълен член от-че-та
пълен член от-че-тът
мн.ч. от-че-ти
членувано от-че-ти-те
бройна форма от-че-та
звателна форма —

Връзки