болница

Речник на българския език

бо̀лница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бо̀лници, ж. Заведение, в което лекуват болни на легло.
прил. бо̀лничен, бо̀лнична, бо̀лнично, мн. бо̀лнични. Болничен лист. Болнична обстановка.

Грешни изписвания (3)

  • болнеца
  • болнецъ
  • болницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бол-ни-ца
членувано бол-ни-ца-та
мн.ч. бол-ни-ци
членувано бол-ни-ци-те
звателна форма