клиника

Речник на българския език

клѝника съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клѝники, ж.
1. Специализирано болнично заведение, в което се води научна и учебна работа. Клиника за сърдечно-съдови заболявания.
2. Специализирана частна болница. Той има клиника в Швейцария.
3. Само ед. Клинична картина на заболяване.

Грешни изписвания (3)

  • клинека
  • клинекъ
  • клиникъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-ни-ка
членувано кли-ни-ка-та
мн.ч. кли-ни-ки
членувано кли-ни-ки-те
звателна форма