клуп

Речник на българския език

клуп съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

клу̀път, клу̀па, мн. клу̀пове, (два) клу̀па, м. Вид възел с колелце, който може да се затегне от тежестта на завързания предмет и се използва при обесване; примка. Над главата му виси клупът. Клупът се затегна, човекът увисна.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клуп
непълен член клу-па
пълен член клу-път
мн.ч. клу-по-ве
членувано клу-по-ве-те
бройна форма клу-па
звателна форма