бесене

Речник на българския език

бесене съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-се-не
членувано бе-се-не-то
мн.ч. бе-се-не-та
членувано бе-се-не-та-та