бримка

Речник на българския език

брѝмка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. брѝмки, ж.
1. Всяко едно възелче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан.
2. Разплетена, изпусната нишка. Бримка на чорап.

Грешни изписвания (1)

  • бримкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брим-ка
членувано брим-ка-та
мн.ч. брим-ки
членувано брим-ки-те
звателна форма