примка

Речник на българския език

прѝмка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. примки, ж.
1. Връв или въже, свързано така, че лесно да се затегне и да завърже някого или нещо; клуп.
2. Приспособление за ловене на животни; уловка. Поставям примки.
3. Прен. Хитро измислена лъжа, с която да бъде подмамен някой.

Грешни изписвания (1)

  • примкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прим-ка
членувано прим-ка-та
мн.ч. прим-ки
членувано прим-ки-те
звателна форма