капан

Речник на българския език

1. капа̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. капа̀ни, (два) капа̀на, м.
1. Уред, който се залага за ловене на животни. Капан за мишки. Залагам капан. Вълкът се хвана в капана.
2. Прен. Уловка, примамка. Устроиха му капан и го заловиха със стоката. Попадам в капан.
Поставям/поставя капан (на някого). — Устройвам уловка.

Грешни изписвания (1)

  • къпан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-пан
непълен член ка-па-на
пълен член ка-па-нът
мн.ч. ка-па-ни
членувано ка-па-ни-те
бройна форма ка-па-на
звателна форма

2. капан — мин. страд. прич. м. р.

капан е производна форма на капя (мин. страд. прич. м. р.).