стръв

Речник на българския език

стръв съществително име, женски род (тип 53) редактиране

Значение

стръвта̀, само ед., ж.
1. Примамка при лов и риболов. Рибата захапа стръвта.
2. Прен. Настървение. Ям със стръв. Убивам със стръв.

Грешни изписвания (1)

  • стръф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стръв
членувано стръв-та
мн.ч. стър-ви
членувано стър-ви-те
звателна форма