хитрост

Речник на българския език

хѝтрост — съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

хитростта̀, мн. хѝтрости, ж.
1. Само ед. Качество на хитър; хитрина. Известен е с хитростта си.
2. Проява на хитър; хитрина. Торбата с хитростите.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • хитруст
  • хитрос
  • хитрус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хит-рост
членувано хит-рост-та
мн.ч. хит-рос-ти
членувано хит-рос-ти-те
звателна форма —

Връзки