коварство

Речник на българския език

кова̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. кова̀рства, ср.
1. Само ед. Качество на коварен.
2. Коварна постъпка.

Грешни изписвания (3)

  • коварству
  • куварство
  • куварству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-вар-с-т-во
членувано ко-вар-с-т-во-то
мн.ч. ко-вар-с-т-ва
членувано ко-вар-с-т-ва-та