постъпка

Речник на българския език

постъ̀пка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. постъ̀пки, ж. Конкретно действие в определен случай; начин на действие. Лоша постъпка.
Правя постъпки. — Предприемам определено действие за удовлетворяване на мое искане. Правя постъпки за работа в чужбина.

Грешни изписвания (3)

  • постъпкъ
  • пустъпка
  • пустъпкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-тъп-ка
членувано пос-тъп-ка-та
мн.ч. пос-тъп-ки
членувано пос-тъп-ки-те
звателна форма