действие

Речник на българския език

дѐйствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. дѐйствия, ср.
1. Проява на някаква енергия, функциониране на нещо. Всяко действие има равно по сила противодействие.
2. Извършване на нещо, постъпка. Самоволни действия.
3. Резултат от въздействие върху нещо. Лекарството има много бързо действие.
4. Съвкупност от събития, за които се говори. Действието в романа става в Средновековието.
5. Относително завършена част на драматично произведение. Трагедия в пет действия.
6. Валидност, задължителност на нормативен акт.
7. Основен вид математическо изчисление (събиране, изваждане, умножение и деление).
Глаголно действие. — Действие или състояние, означено от глагол.
Военни действия. — Война.
Коефициент на полезно действие. — Отношение между изразходваната от една машина енергия и получената енергия, като винаги е по-малко от единица.

Грешни изписвания (2)

  • деиствие
  • деиствия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дейс-т-вие
членувано дейс-т-ви-е-то
мн.ч. дейс-т-вия
членувано дейс-т-ви-я-та