обръщение

Речник на българския език

обръщѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. обръщѐния, ср.
1. Призив към обществото по важен въпрос.
2. Спец. В граматиката — дума или израз, с които се назовават събеседниците.

Да не се бърка с обращение.

Грешни изписвания (7)

  • обраштение
  • обращение
  • обръштение
  • убраштение
  • убращение
  • убръштение
  • убръщение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ръ-ще-ние
членувано об-ръ-ще-ни-е-то
мн.ч. об-ръ-ще-ния
членувано об-ръ-ще-ни-я-та