повик

Речник на българския език

по̀вик — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Зов, апел. Повик за мир.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • повек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-вик
непълен член по-ви-ка
пълен член по-ви-кът
мн.ч. по-ви-ци
членувано по-ви-ци-те
бройна форма по-ви-ка
звателна форма —

Връзки