вик
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
викъ̀т, вика̀, мн. вѝкове, (два) вѝка, м.
1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.
2. Зов, повик, призив. Вик за помощ. Вик за борба.
3. Прен. Шумна, демонстративна себеизява. Последният вик на модата.
1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.
2. Зов, повик, призив. Вик за помощ. Вик за борба.
3. Прен. Шумна, демонстративна себеизява. Последният вик на модата.