стенание

Речник на българския език

стена̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. стена̀ния, ср. Мъчителна въздишка; вопъл, стон, охкане. Отчаяни стенания.

Грешни изписвания (1)

  • стинание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-на-ние
членувано сте-на-ни-е-то
мн.ч. сте-на-ния
членувано сте-на-ни-я-та