ридание

Речник на българския език

рида̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. ридания, ср. Силен шумен плач, придружен с хлипания, въздишки и оплакване. Дълбоко ридание я разтърси.

Грешни изписвания (1)

  • редание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-да-ние
членувано ри-да-ни-е-то
мн.ч. ри-да-ния
членувано ри-да-ни-я-та