жалба

Речник на българския език

жа̀лба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. жа̀лби, ж.
1. Скръб, мъка, жал.
2. Обикн. мн. Изразяване на глас на скръб, жал, мъка; изказване на недоволство, оплакване от някого или от нещо. Всеки ден трябва да слушам жалбите ѝ от сина ѝ.
3. Устно или писмено оплакване от нередности с молба да бъдат отстранени; тъжба. Подавам жалба.

Грешни изписвания (1)

  • жалбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жал-ба
членувано жал-ба-та
мн.ч. жал-би
членувано жал-би-те
звателна форма