прошение

Речник на българския език

прошѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. прошения, ср. Остар. Молба, просба.

Грешни изписвания (1)

  • прушение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ше-ние
членувано про-ше-ни-е-то
мн.ч. про-ше-ния
членувано про-ше-ни-я-та