жал

Речник на българския език

жал съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

ж., неизм.
1. Чувство на скръб, мъка, тъга; милост, жалост. Умря от жал по сина си.
2. Съчувствие, милост; съжаление за някого или за нещо. Жал към бедните.
Жал ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. За кого/за какво. Изпитвам жал (във 2 знач.). Жал ми е за здравето ти.
Става ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им) жал. За кого/за какво. Започвам да изпитвам жал. Стана ми жал за болното дете.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жал
членувано жал-та
мн.ч. жа-ли
членувано жа-ли-те
звателна форма