печал

Речник на българския език

1. печа̀л съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

печалта̀, само ед., ж. Състояние на душевна скръб; тъга, мъка. Дълбока печал личеше в погледа ѝ.

Грешни изписвания (1)

  • пичал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-чал
членувано пе-чал-та
мн.ч. пе-ча-ли
членувано пе-ча-ли-те
звателна форма

2. печал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

печал е производна форма на пека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. печал — мин. деят. несв. прич. м. р.

печал е производна форма на пека (мин. деят. несв. прич. м. р.).