стон

Речник на българския език

стон — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

сто̀нът, сто̀на, мн. сто̀нове, (два) сто̀на, м. Дълбока мъчителна въздишка, съпроводена от протяжен звук в резултат на силна болка, скръб и др.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стон
непълен член сто-на
пълен член сто-нът
мн.ч. сто-но-ве
членувано сто-но-ве-те
бройна форма сто-на
звателна форма —

Връзки