вой

Речник на българския език

вой — съществително име, мъжки род (тип 28) редактиране

Значение

во̀ят, во̀я, само ед., м.
1. Провлачен, протяжен вик, рев на някои животни (куче, вълк и др.). Кучешки вой.
2. Подобен вик, издаван от човек, вятър, сирена, мотор и пр. Воят на сирените. Воят на вятъра се усили.
3. Прен. Пренебр. Шумен протест, озлобено раздухване на някой въпрос сред широката общественост. Цялата преса нададе силен вой.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вой
непълен член воя
пълен член во-ят
мн.ч. во-е-ве
членувано во-е-ве-те
бройна форма воя
звателна форма —

Връзки