бяс
—
съществително име, мъжки род
(тип 2)
Значение
бесъ̀т, беса̀, само ед., м.
1. Смъртоносна заразна болест по животните, която поразява централната нервна система и която може чрез ухапване да се предаде на човек.
2. Прен. Силна ярост, злоба, настървеност. Обзема ме бяс.
бесъ̀т, беса̀, мн. бесовѐ, (два) бя̀са, м. В суеверните представи — зъл дух; дявол.
1. Смъртоносна заразна болест по животните, която поразява централната нервна система и която може чрез ухапване да се предаде на човек.
2. Прен. Силна ярост, злоба, настървеност. Обзема ме бяс.
бесъ̀т, беса̀, мн. бесовѐ, (два) бя̀са, м. В суеверните представи — зъл дух; дявол.
Синоними
- ярост, унес, страст, злоба, яд, лудост, умопомрачение, помрачение, буйство, безчинство
- дявол, демон, зъл дух
- вой, рев
- настървение
Грешни изписвания (1)
- бъс