дявол

Речник на българския език

дя̀вол съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. дя̀воли, (два) дя̀вола, м.
1. Според религиите представи — антипод на Бога, въплъщение на злото; сатана.
2. Разг. Хитрец, измамник. Той е голям дявол. Тя е голям дявол.
прил. дя̀волски, дя̀волска, дя̀волско, мн. дя̀волски.
Върви/иди по дяволите. — Върви си, махай се.
Дърпам дявола за опашката. — Предизвиквам някого, излагам се на риск.
Малкият дявол.Разг. По-малкото зло.
По-черен от дявола. — Прекалено лош.

Грешни изписвания (1)

  • дявул

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дя-вол
непълен член дя-во-ла
пълен член дя-во-лът
мн.ч. дя-во-ли
членувано дя-во-ли-те
бройна форма дя-во-ли
звателна форма дя-во-ле