пакостник

Речник на българския език

па̀костник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. па̀костници, м.
1. Същество, което пакости.
2. Немирно дете.

Грешни изписвания (7)

  • пакоснек
  • пакосник
  • пакостнек
  • пакуснек
  • пакусник
  • пакустнек
  • пакустник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-кос-т-ник
непълен член па-кос-т-ни-ка
пълен член па-кос-т-ни-кът
мн.ч. па-кос-т-ни-ци
членувано па-кос-т-ни-ци-те
бройна форма па-кос-т-ни-ци
звателна форма па-кос-т-ни-ко