шегаджия

Речник на българския език

шегаджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. шегаджѝи, м. Човек, който обича и умее да се шегува; шегобиец. Голям шегаджия.
прил. шегаджѝйски, шегаджѝйска, шегаджѝйско, мн. шегаджѝйски.

Грешни изписвания (7)

  • шегаджиъ
  • шегъджиъ
  • шегъджия
  • шигаджиъ
  • шигаджия
  • шигъджиъ
  • шигъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ше-га-джия
непълен член ше-га-джи-я-та
пълен член ше-га-джи-я-та
мн.ч. ше-га-джии
членувано ше-га-джи-и-те
бройна форма ше-га-джии
звателна форма ше-га-джи-йо