смешнѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. смешници, м.
1. Човек, който умее да разсмива, да прави шеги; шегобиец, шегаджия.
2. Клоун, шут. Смешник в цирка.
1. Човек, който умее да разсмива, да прави шеги; шегобиец, шегаджия.
2. Клоун, шут. Смешник в цирка.
Грешни изписвания (1)
- смишник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | смеш-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | смеш-ни-ка | |
| пълен член | смеш-ни-кът | |
| мн.ч. | смеш-ни-ци | |
| членувано | смеш-ни-ци-те | |
| бройна форма | смеш-ни-ци | |
| звателна форма | смеш-ни-ко | |