шут
—
съществително име, мъжки род
(тип 1a)
Значение
шу̀тът, шу̀та, мн. шу̀тове,
1. ист. Придворно лице, чиято задача е била да разсмива владетеля; смешник.
2. Прен. Пренебр. Човек, който досажда с неуместните си шеги или с неуместното си поведение.
прил. шу̀товски, шу̀товска, шу̀товско, мн. шу̀товски.
шу̀тът, шу̀та, мн. шу̀тове, (два) шу̀та, м.
1. В някои спортове силен удар с крак по топка, за да се уцели вратата.
2. Разг. Удар с крак, ритник. От насилник можеш да се спасиш само с шутове и крясъци.
шу̀та, шу̀то, мн. шу̀ти, прил. Диал. Без рог. Шута овца.
1. ист. Придворно лице, чиято задача е била да разсмива владетеля; смешник.
2. Прен. Пренебр. Човек, който досажда с неуместните си шеги или с неуместното си поведение.
прил. шу̀товски, шу̀товска, шу̀товско, мн. шу̀товски.
шу̀тът, шу̀та, мн. шу̀тове, (два) шу̀та, м.
1. В някои спортове силен удар с крак по топка, за да се уцели вратата.
2. Разг. Удар с крак, ритник. От насилник можеш да се спасиш само с шутове и крясъци.
шу̀та, шу̀то, мн. шу̀ти, прил. Диал. Без рог. Шута овца.